В зората на цивилизацията лицето е било пудрено не за красота, а за да се предпази човек от зли духове. Примитивните хора вярвали, че ако станат бледи и безкръвни и приличат на духове, те няма да бъдат нападнати от себеподобните си.

По-късно, по времето на Древен Египет, пудрата започва да се използва като козметично средство. Тя прикрива несъвършенствата на кожата и й придава ослепителна белота. Но тогава пудрата придобива и статусна цел: подчертава високото положение на човек в обществото.

Белотата на лицето означава принадлежност към аристокрацията. Забавно е, че доста съмнителни съставки като крокодилски изпражнения понякога са били използвани за направата на приказната пудра. Казват, че самата царица Клеопатра ги е използвала. Египтяните от по-нисък ранг използвали натрошена и счукана бяла глина.

Древните римляни буквално се самоубивали с пудра: най-скъпият сорт се приготвял от смес от тебешир и отровното бяло олово. Тази буквално смъртоносна красота струвала астрономически средства и само най-богатите матрони можели да си я позволят.

Това спасява живота на обикновените римски жени, защото бедните последователки на модата използвали по-евтин и, несъмнено, по-безопасен вариант за пудрене: пшенично или бобово брашно на прах.
А днес, въпреки огромната конкуренция на бойното поле на съвременната козметика, около 600 тона пудра се продават годишно в по цял свят.

Region-32