Пловдив не заслужава посредствена съдба на „посетителски“ град


Фото: БНР

Интервю на Павел Иванов с инж. Любозар Фратев, председател на Съвет по туризъм – гр. Пловдив, и изпълнителен директор на Новиз АД.


– Какви са актуалните предизвикателства пред туристическата индустрия и услуги в Пловдив?

– На първо място, пандемията и последствията от нея. Пандемията затвори туристопотока от вън. Ограничи вътрешния туристопоток. И последствията от нея са, че хотелите са затворени и много малко, които се отварят – говоря за двата, които през цялото време работеха – и това е един жесток удар по хотелиерството. Ресторантьорството също. И, естествено, свързаните с тях турагенции.

На второ място, това е достъпността в нашия град. Ние нямаме въздушна врата, както има Прага – един град, който няма море, който няма ски-курорт, но се пълни с милиони туристи, колкото събираме ние с всичките ски, море и ваканционен туризъм… Давам го за пример… Да кажем един Краков. Това дава вратата, летището. Освен това, към достъпността бих сложил и подходите от магистралата. Ние нямаме нормални. Голямоконарско шосе, Пещерско шосе не са врати към града. Единствено Карловско шосе. И, след като тези неща се оправят и сме достъпни, би трябвало да говорим за познаваемостта. Защото, обикновено отпред се слага познаваемостта, но, ако не можеш да дойдеш до него много бързо се разочароваш и рекламата „от уста на уста“ те изхвърля от класацията.

И, разбира се, актуалното, то е пак във връзка с пандемията, това са силно ограничените събития.

 


– Как се отрази пандемията върху бизнеса с настаняване на туристи в Пловдив и областта?

– По отношение на запълняемостта на хотелите, докато през първото тримесечие запълняемостта, намалението беше с 62%, месец април само беше с 97-98%. Т.е., остават 2-3% само работещи.

Масово колегите съкратиха персонала. Пратиха го на борсата. Особено тези, които работят на светло. Защото, когато се плащат осигуровки, хората там ще получават по-големи обезщетения, отколкото по схемата 60/40.

Няма резервации сериозни. Много отдавна нямаме конгресен туризъм. Бизнес туризмът е чудесен, но Гранд хотелът е затворен. Имаше опасност да не се отвори до края на годината.

 

– Доволни ли сте от „Вино и гурме“ през 2020 година? Какви изводи направихте за себе си?

– С усмивка и облекчение трябва да кажем, че успяхме да убедим, че трябва да се провеждат събития. И се радвам, че ги убедихме и че събитието се проведе. То беше отложено с месец и половина. Те Парада на Победата отложиха, който 75 години не се е отлагал, защо и ние Дефилето да не можем да отложим с месец и половина, а не да го зачеркнем.

Ние си проведохме и Уикенда в Пловдив. Предната седмица – Уикенда, който на 13 март трябваше да стане и за който нашите оскъдни парици на Съвета по туризъм, които идват от членски внос, ние почти 9 000 лв. похарчихме за реклама, за афиши, за… И на 13 март всичко това отиде по дяволите. Защото всичко това го правим в интерес на туризма и за Пловдив.

А Дефиле на младото вино, както беше планувано в Календара на Общината, с парите от туризма, от туристическия данък… Да, Общината се съгласи, и го проведохме. Смятам, че успешно мина. С 19 винопроизводители, 9 шеф-готвачи, производители на храни, имахме над 9 000 дегустации. Броим посетителите според дегустациите – това е най-точното. По броя на жетоните, които даваме предварително.

Имаше доста нови участници. Те бяха приятно впечатлени. Всички потвърдиха, че ще участват и в бъдеще.

От старите участници оценката беше, че срещите им с посетителите са били много приятни. В сравнение с друга година хората са били по-малко и участниците можеха да контактуват с тях и да разговарят по-спокойно.

Е, успяхме да осигурим и времето – това беше единственият прозорец да не вали дъжд и да не падат мълнии. Беше топличко.

Удовлетворение и задоволство. Оценките са позитивни. Това е едно от най-добрите събития.
Програмата, която бяха подготвили момичетата от Щаба беше много добра, много интересна.

Традиционно, от няколко години, имаме QR-код, за да се ориентират хората.

Благодаря на всички, които помогнаха – и Общината, и Университета по хранителни технологии, ОИ „Старинен Пловдив“. Фондация „Пловдив 2019“ много добре се включи с доброволци. Ние обикновено ползваме ученици и студенти, които упътват хората, асистират на винопроизводителите. Този път – доброволци… Много, много добре се представиха и всички бяха много доволни от тази грижа.

 

– Каква е представата Ви за туристическото развитие на град като Пловдив?

– Аз искам Пловдив да стане туристически град в тесния смисъл на дефиницията на Световната туристическа организация, а не „посетителски“ град. Хората да идват тук и да остават, да съпреживяват, за да го усетят – през деня, през нощта… Да могат да видят повече неща в този град, а не да преминат през него, много често даже не влизайки в музеи.

Знаеш, спират там автобусите, до Стария град, преминават, много често икономисват и входните билети за музеите… Ще надникнат там, през вратата, ако им отворят да погледнат… И, това е.

Затова трябва да има събития, затова трябва да има една по-радикална визия за развитие на Пловдив. Той да има живот 24 часа, седем дни в седмицата, 365 дни в годината, а защо не и във високосна година този ден да го напълним. Този град да живее за гостите си, той е Вечен град – както живее Рим…

Не ме устройва мен това нещо и смятам, че Пловдив не заслужава такава посредствена съдба на посетителски град. Минали-преминали. Или може да им дадат там, на летището в София, една брошура и… дотам, че Пловдив имал еди-какво си.

Има интернет, много неща са достъпни за любознателните хора по света, но преживяването е нещо друго. То може да стане на място.

За да преживееш, трябва да има време, трябва да ти създадат условия, трябва да те предизвикат. Трябва радикална политика.

 

– Какъв призив бихте отправили към българските потребители на туристически услуги?

– На българските потребители на туристически услуги искам да кажа това, което е казал още Алеко (Константинов – б.ред.): „Опознай Родината, за да я обикнеш!“

 

Визитка:
Инж. Любозар Фратев е бизнесмен и общественик.

Роден е на 27.02.1944 г. в с. Дълбоки, Старозагорско, където е евакуирано семейството по време на бомбардировките.

Завършва Ленинградския политехнически институт. Развива кариерата си в “Завод за асинхронни двигатели”, “Технологичен център по комплексна автоматизация”, „КАМ инженеринг“. През 1991 г. създава фирма НОВИЗ АД, която е сред 200-те най–успешни предприятия на Пловдивска област.

Председател на УС на Съвет по туризъм – Пловдив.
Почетен председател на УС на БУЛТИШ – Дружество на български и турски бизнесмени.
Председател на УС на Тракийски туристически район.
Член на УС на Браншова асоциация полимери.
От 2012 до 2017 г .- член на УС на фондация „Пловдив 2019“.

От 2007 до 2011 г. – общински съветник на Пловдив.

Инициатор на учредяването на „Тракийски туристически район”; ежегодните празници – „Дефиле на младото вино” и „Вино и гурме“; възстановяването на парковете „Розариум” и „Ротари“ в Пловдив.

Участва в подготовката за кандидатстване за „Европейска столица на културата – 2019 г.”.

Председател на УС на фондация „Дом за Пловдивската опера“.

Чрез семейната си фондация „Балкански културен форум“ от 2007 до сега преиздава ценни за Пловдив и българската история книги.

Удостоен с „Орден на труда“ – сребърен; почетното звание „Следовник на народните будители“, носител на Почетния знак на фондация „Христо Ботьов“, първи носител на наградата „Пловдивски клас“ на фондация „Добротворие“.

Отличен през 2014 г. с „Почетен знак на град Пловдив“ за съществен и значим принос за развитието на града и за заслуги към неговите граждани.

 

 

Region-32

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s