Четох отзивите на родителите в социалните мрежи и разбирам, че сравнително успешните първите седмици са отминали. Любопитството от иновацията почти отмина. И настъпват тежки дни за учители и горчиво събуждане за родителите. Майките вече са в тежка невроза. Учителите губят баланса на отговорността. И, съдейки по коментарите на психолози и психиатри, проявите на всички тези признаци на невротизъм са естествени. Защо?

Имам две деца, те учат в различни училища. Никой не ни обясни как ще се провежда дистанционното обучение.

Когато бе обявено, че дистанционното обучение ще започне, аз вече знаех, че няма какво хубаво да чакам. И така се случи. Учителите са различни. И нивото на тяхната подготовка, и степента на желанието им да научат нещо ново – също! Процесът на преподаване на сина ми в четвърти клас може да се нарече приятен. Има малко задачи. Синът лесно се справя с тях. Учителят обяснява подробно какво и как. А за всички, които не разбират, има допълнително: какви задачи и къде да ги търсят. Освен това се дават скрийншотове от задачите в родителския чат.

В училището на Аглая ситуацията изглежда различно. Порталът беше спрян, но задачите не бяха изпратени по друг начин. И на всички ученици беше наредено да седнат близо до компютрите точно в 8.30. Задачите, които са изпълнявали (сякаш в клас), трябва да бъдат готови до 15.00 часа. Оказа се, че поради замразяването на сайта загубихме един ден. Задачите се увеличиха.

Някои учители започнаха да дават задачи от учебниците и работните тетрадки, които децата използват в училище. Нямаше онлайн уроци. И не е ясно защо учениците трябва да седнат пред компютъра точно в 8.30. Учителите просто поставяха задачи в портала, а родителите трябваше да изпращат снимки на упражненията и задачите на електронна поща.

И сега вървя от стая в стая със смартфон и правя снимки, правя снимки. Отивам при сина си и питам: „Е, има ли нещо за снимане и изпращане?“ Синът се предава, след това отивам при дъщеря си… Разбира се, самите деца без родителите си не биха могли да се справят. И е добре, че работя вкъщи.

Не мога да си представя какво правят родителите, които вечер се прибират от работа.

Помолих класния ръководител да дублира задачите в родителския чат. Но тя ми отговори, че „е качила всичко тук“ и мога да ги намеря сред последните 500 съобщения и като цяло трябва да чакам съобщенията всяка минута и да ги чета веднага. Излишно е да казвам, че в цялата тази купчина необходимата информация е просто невъзможно да бъде намерена бързо.

В един момент се оказа, че не мога да вляза в училищния портал: данните за вход и паролите правеха проблем. Попитах учителя за нови. Тя отново ме отхвърли – всеки по някакъв начин влиза, защо не можете?

Предполагам, че тя няма време да раздава логини и пароли на всички, защото е страшно натоварена от проверяването на снимки на домашните до три часа през нощта, защото получава по 150 снимки в пощата си всеки ден. Отделно са всичките й други административни задължения и ангажименти към колеги, които не се справят. Трябваше да питам отново и отново.

Нов лош късмет: съпругът ми генерира нова парола и я забрави, без да я запише на компютъра. Трябваше отново да кандидатствам за потребителско име и парола.

И поради целия този шум, през седмицата се натрупа много работа и задачите продължиха да се трупат. Децата се учат от сутрин до вечер. Учителите са уморени от родителското неразбиране.

Като цяло разказвам подробно цялата история, за да покажа, че дистанционното обучение все още е слабо организирано. С времето може би ще се получи.

Но какво да кажем за факта, че семейството с дете-ученик е лишено от правото на собствена работа и почивка? Без подходяща двигателна активност, силата на детето бързо приключва. Изморява се. Емоционалният разряд, който той получава от общуването си с връстниците си в училище, вече го няма.

Е, мама, баба и татко, които периодично заплашително се извисяват наблизо, също не допринасят за увеличаване на умствената му дейност. По-скоро те пречат.

Поне в тази форма – имитираща модела на редовен урок – онлайн обучението определено не е необходимо.

Н. Я. – майка

Подготви: Region-32