Париж е град-мечта, чиито идеално чисти улици ухаят на току-що изпечени кроасани, а минувачите изглеждат благосклонни при самото ви появяване. Поне това е утопичната картина на столицата на Франция, която масовата култура ни рисува.

Но най-често гостуващият турист е изправен пред съвсем различна реалност – голям град бърза за бизнеса си, облаци прах летят по улиците и тълпи от досадни продавачи на сувенири стоят около забележителностите. Много хора, виждайки че реалността не отговаря на очакванията им, изпадат в депресия.

Разочарованите туристи са толкова шокирани, че се нуждаят от помощта на психиатър. Интересното е, че подобни проблеми най-често се наблюдават сред жителите на азиатските страни, които за първи път попадат в друга културна реалност, представяйки я във фантазиите си по съвсем различен начин.

Специалистите, които все повече наблюдават подобни разстройства, дори излязоха с термина за тях: „Парижки синдром“. За първи път той е въведен в употреба през 1986 г. от японския психиатър Хироаки Отои, докато преглежда негов тъжен сънародник, който е бил в столицата на Франция.

Всяка година няколко десетки туристи се разболяват от парижкия синдром и едва след професионална терапия се връщат към нормалното си състояние.

Павел Иванов
Region-32