Много дълго време италианският език просто не съществуваше, жителите на Апенинския полуостров се смятаха за наследници на римляните и вярваха, че говорят латински. Въпреки че в края на първото хилядолетие езикът на местното простолюдие се нарича вулгарен или развален латински. Кога се появил съвременният италиански език?

В момента италиански се говори от повече от 64 милиона 819 хиляди души по света. Освен в Италия, този език е официален в Швейцария, Сан Марино и Ватикана, както и в граничещите с Италия региони в Словения и Хърватия. Италианският език обаче има много местни диалекти.

Има общ, стандартен италиански и има диалекти. Освен това, жител на някое отдалечено борго в Сицилия, който говори siciliano, няма да разбере гладката реч на venice или dialetto romano, говорени от местните венецианци или от жителите на Рим. Не говоря много добре италиански и дори не мога да изброя всички диалекти на италиански, знам, че има и диалект napolitano, на който говорят жителите на Неапол. Но е очевидно, че все още има много диалекти в Италия.

Историята на езика започва в дните на Римската империя – народът, населяващ Апенинския полуостров, е един и й се подчинява. След падането на империята Италия е разделена на много малки независими държави. Дълго време хората, живеещи тук, са се наричали латинци.

Благородническите съсловия в тези княжества, баронства и свободни градове говорят латински, езикът на религията, езикът на международното общуване в онази епоха. Простолюдието говори на „развален латински“.

За възникването на истинския староиталиански език можем да говорим, започвайки от XII век. В самото начало на този век Данте Алигиери написва своята „Божествена комедия“, използвайки не класическия латински, а говоримия флорентински език (тосканския диалект на италианския), който тогава се нарича volgaris.

След Данте италианците Джовани Бокачо и Франческо Петрарка пишат своите великолепни произведения, останали през вековете (и тримата Велики са писали на тосканския диалект на италианския). След това във висшите кръгове на италианското общество признават правото на съществуване на италианския език, като престават да го смятат за „развален латински“.

Въпреки това, проблемът на Италия за векове остава нейната разпокъсаност. Някога „разваленият латински“ в различни области на Италия и Сицилия постепенно се превръща в диалекти на италианския. Освен това дори в наше време, когато италианците по правило знаят класически италиански, у дома, на двора, често говорят и местния диалект.

Можем да говорим за някакъв единен италиански език едва през втората половина на 19 век, след обединението на Италия през 1861 г. в една държава. Тогава един от северните диалекти, тоскански, е взет за модел (може би благодарение на Данте Алигиери).
Въпреки че започват да въвеждат единен италиански език през втората половина на 19 век (от това време децата в училище започнаха да учат граматика и правопис на един език), в действителност хората в Италия започват да говорят само един език едва от средата на 20 век – благодарение на масовото разпространение на радиото и телевизията, защото дикторите и участниците в радио- и телевизионните програми говорят правилен италиански. Но и досега жителите на отдалечените села, въпреки че знаят италиански, говорят помежду си на свой диалект, който е трудно разбираем дори за италианец от друг регион на страната.

Наистина, диалектите на италианския са неизчерпаеми. В момента те са разделени на северни и централно-южни, като общият им брой надхвърля 30. Въображаемата разделителна линия на тези групи минава между Римини и Ла Специя. В Сицилия има два диалекта (сицилиано и арбереше), а в Сардиния има пет различни диалекта. Общо казано, за италианец е трудно да пътува из страната. Изглежд, че навсякъде говорят на италиански, но трудно им се разбира.

Например в Лацио казват: La léngua nén té gl ‘uossa, ma fà glio fuosso.
На италиански трябва да кажете: La lingua non ha l’osso ma fa il fosso.
А в превод: Езикът няма кости, но може да изкопае дупка.

Колко страхотно е, че са измислени радиото и телевизията! В крайна сметка те (заедно с обучението в училище) дадоха на италианските радиослушатели и телевизионни зрители език, на който да говорят.

Region-32