Ако съдбата е решила да посетите Болград, българската столица в Украйна, не пропускайте да се поклоните в Спасо-Преображенския събор.
Той може да бъде първата точка от модерния напоследък етнически туризъм, който да разкрие пред вас частица от историческата съдба на българския народ.

Началото на Събора в град Болград е положено през 1820 година. Тогава майор Сергей Николаевич Малявински, който е управител на българските преселници, оповестява специален имперски Указ, с който на колонистите се дават определени привилегии. Това знаменателно събитие се разиграва на 12 май 1820 година в църквата на с. Табак, което е преименувано с този Указ в Болград, т.е. град на българите. Това се случва в присъствието на 57 български старейшини, а също и пред депутати от тези колонии и жители на селото.

Същите тези хора решават на мястото на бедната църква, в която те получават своята грамота, да построят за сметка на българския народ, заселен в Бесарабия, великолепен Събор. Освен това, решават, че Указът на император Александър I ще бъде съхраняван в олтара на местната църква.

След време е одобрен проект за храма и избор на архитект. С тази задача се захваща Авраам Иванович Мелников (1784-1854 г.), който е създател на ансамбъла на Полукръглия площад в Одеса, Покровския събор в Кишинев, старообрядната църква „Св. Николай“ в Санкт Петербург.

Като цяло, изграждането на Болградският събор тясно е свързано с изграждането на Исаакиевския събор в Санкт Петербург (1818-1858). Този събор е по проект и строеж на французина Огюст Монферан. Но в началото на строителството на Исаакиевския събор били открити големи недостатъци, както в проекта, така и в изпълнението му. През 1822 г. е взето решение за преработване на проекта, за което са събрани най-добрите строители и руски архитекти, сред които е и Мелников. Всеки архитект трябвало да представи на конкурса свой проект на събора с отстранени грешки, но със запазен художествен дизайн.

Именно този проект на Мелников е използван при изграждането на Спасо-Преображенския събор.

Съборът е завършен през 1838 година и е осветен на 29 октомври 1838 г. Тази дата става негов храмов празник. През 1938 г. в Царство България тържествено се отбелязва 100-годишнината на храма. Тогава се ражда идеята денят на освещаването на храма 29 октомври (16-и по стар стил) да бъде Ден на бесарабските българи.

Болградският събор носи чертите на своеобразна полемика със сътвореното от придворния архитект Огюст Монферран. Кубическият обем на Исаакиевския събор е заменен тук с кръстообразен, куполът не доминира над структурата, а органично я завършва.

Подкуполният барабан с дванадесет арки е основният източник на светлина. Мелников заменя претенциозната колонада на купола Монферран с коринтски пиластри, които не пречат на проникването на светлина в събора.

Затова Спасо-Преображенският събор в Болград няма нужда от завършващ осветяващ купол. Той е уголемен с ниска гладка колона, носеща двуметров кръст, монтиран върху ябълката.

Преходът от купола към подножието на колоната е оформен с лека метална балюстрада. Подобна балюстрада може да бъде забелязана и върху долната част на цокъла по портиците на събора.
Мелников избра подобен архитектурен завършек, за да покаже, че следва архитектурните традиции на новия град.

Спасо-Преображенският събор се намира в гр. Болград, Украйна, на проспект „Ленин“.

Съборът е впечатляващо достижение и демонстрация на българския дух и вяра.

Region-32