За съжаление, туризмът е сезонно занимание. А летният сезон винаги е по-печаливш – повече туристи, повече печалби…

В момента ситуацията е много критична – туризмът е почти в колапс. Липсват чужденците, липсват корпоративните събития, липсват младежките групи, азиатците и техните фотоапарати изчезнаха…

Как туризмът може да прави пари сега? Никак!
Ние практически седим вкъщи, не можем да работим, не можем да изпращаме или приемаме туристи. По принцип е невъзможно нищо.
Все едно на моряците в един риболовен кораб да бъдат раздадени въдици и да ги караш да ловят риба с тях, а не с мрежи…

Но нека все пак сме оптимисти, защото всяко нещо има своето начало и своя край. Така ще бъде и с коронавируса.

Българският туризъм се нуждае от развита инфраструктура, от повишаване на жизнения стандарт на българите, от повече почивки и туристически услуги, защото който живее по-добре, той пътува повече.

Иначе, в момента, туристическият бизнес се опитва да сведе разходите си до минимум, да намали заплатите, наемите, сметките за електроенергия, за вода… И така е от четири месеца. Онези, които нямат кредити, са късметлии. Имат шанс да оцелеят. Останалите пресмятат времето до края…

В туризма няма много пари, но има много работа. В този бизнес остават онези, които са отдадени на тази кауза.

Печалбата сега е близка до нулата, загубите не спират, пропуснатите ползи са ежедневие.

Помощта, която правителството огласява е крайно недостатъчна или също клони към нула. Данъците си остават и трябва да се плащат. Наемите остават, разходите остават.

Не всички в туристическата сфера отговарят на условията за помощ от страна на държавата.

От друга страна има още един проблем – това, че ценообразуването на туристическите продукти се влияе от цената на услугите, които са включени в туристическите пакети. И това са настаняване, храна, транспорт. Всичко е взаимосвързано и ако данъците, сметките за ток и вода, за телефони и интернет, растат, тогава цената на услугите в хотела, транспорта, ресторантьорството се увеличава и, следователно, общата цена на пакета се увеличава. А държавата е оставила всичко в ръцете на свободния пазар.

Уви, капитализмът е система за вълци-единаци, а не за взаимопомощ.

Иначе, много неща могат да се предприемат: разумна данъчна политика, развитие на инфраструктурата, премахване на административни бариери.

В чужбина, например в Китай, Испания и други, за възстановяване на туризма и икономиката след пандемията, в допълнение към директните субсидии, те въведоха прякото издаване на парични сертификати на населението, така че хората да могат да ползват туристически услуги.
Това е много правилна и навременна помощ, тъй като тези пари, които могат да бъдат изразходвани само за туристически услуги в рамките на страната, ще бъдат изпратени в хотели, ресторанти, транспорт. Т.е., при най-тежко засегнатите компании.

Region-32